търновско по залез
да не кажа от години, но от доста време наистина не се беше случвало да се разхождам така кротко/леко/приятно като някой немски турист из моето си търново. еле пък по залез, еле пък да се сетя да грабна в бързането фотоапарат и о, чудо, той да има батерии/памет/желание да работи.
но, алелуя, ето, случи се!
Няма коментари:
Публикуване на коментар